Днес „Съдебната реформа“ е отново на дневен ред, но тя няма да се състои и ще Ви обясня защо:
По Живковската конституция съдебната система беше организирана по различен начин от днешния модел. Тогава съществуваше Върховен съд на Народна република България като единен върховен съд. Той се избираше от Народното събрание на Народна република България, мандатът му беше свързан с мандата на Народното събрание, а председателят, заместник-председателите и съдиите на Върховния съд бяха отговорни единствено пред Народното събрание. Главният прокурор също се избираше от Народното събрание и беше силно централизирана фигура в системата.
Формално изборът беше парламентарен, но на практика, по време на управлението на Тодор Живков, решенията се определяха от Българската комунистическа партия.
Конституцията от 1971 г. изрично закрепваше „ръководната роля“ на партията в държавата и обществото. Това означаваше, че съдебната власт не е независима в съвременния смисъл; кадровите решения минаваха през партийни механизми; ключовите назначения се одобряваха от партийното ръководство.
Нека набързо да напомня разликата с днешната система:
След Конституцията от 1991 г. беше въведен принципът на разделение на властите, независимост на съдебната власт и самоуправление чрез Висш съдебен съвет. Това е съществена промяна спрямо модела на НРБ, при който съдебната система беше под политически контрол на комунистическата партия.
Искам сега да видите къде започва извращението:
Първите многопартийни демократични избори след края на комунистическия режим в България се проведоха през юни 1990 г. за избора на VII Велико народно събрание.
Основната задача на това Велико народно събрание беше: – да изработи нова демократична конституция; – да организира прехода от еднопартийна система към парламентарна демокрация.
Когато БКП, вече БСП, успя да фалшифицира първите демократични избори и да се самообяви за победителка, беше дошло вече време да се утвърдят високите принципи на демокрацията, тоест разделението на властите и точно тук е заровено кучето в „Съдебната власт“. За да не бъдат преследвани за тоталитарното им управление, комунистите трябваше да направят така, че да имат пълен контрол над „Съдебната власт“ и да я контролират.
И тук искам само да напомня друг важен факт:
В практиката на Народна република България по времето на Тодор Живков огромната част от висшите магистрати бяха членове на Българската комунистическа партия или политически надеждни кадри. Формално членството в партията не е било абсолютно задължително по закон за всеки съдия или прокурор, но на практика обаче за кариерно развитие, особено във висшите съдилища, прокуратурата и ръководните позиции, партийното доверие е било почти задължително; съдебната система беше подчинена на политическото ръководство; идеологическата „правилност“ беше важен критерий наред с професионалната подготовка.
Според Живковската конституция ръководната роля на БКП беше записана директно в Конституцията. Това означаваше, че държавните институции, включително съдът и прокуратурата, трябваше да следват политиката на партията; кадровата политика се контролираше чрез партийни комитети и номенклатурата. Особено тясна беше връзката между Прокуратурата на Народна република България, Държавна сигурност и партийното ръководство.
Още в началото на своето съществуване, според действащата конституция, „Съдебната власт“ беше компрометирана, защото старата съдебна номенклатура и тази в прокуратурата запазиха своето влияние. Липсата на лустрация позволи безпроблемна приемственост между системата на НРБ и новата демократична власт.
И така след първите демократични избори, вече новият Висш съдебен съвет, като върховен орган на управление на съдебната власт, направи така, че съдии, които имат сходство с възгледите на БКП, да предлагат и избират съдии с убежденията на БКП, а прокурори комунисти да предлагат и избират прокурори комунисти, които от своя страна трябваше да пазят и да не повдигат обвинения или да търсят отговорност от тези, които 45 години се гавриха с България и българското общество и ни докараха до поредната национална катастрофа.
И Ви казвам за пореден път: докато не се извърши лустрация в съдебната система и съдебната власт, всяка една реформа ще бъде обречена на провал!!!