Мерките на правителството ще доведат до по-високи цени и дефицит на пазара.
България не се нуждае от нова Комисия по цените, маскирана като защита на потребителите.
Високите цени не се борят с чиновник, който решава коя цена е „справедлива“, а с повече конкуренция, по-свободна търговия, по-ниски разходи за бизнеса и дисциплинирана бюджетна политика.
Новите управляващи предлагат държавата да влезе в магазина, в склада, във фактурата и в търговската надценка, но не предлагат да намалят собствената си тежест върху цените. Когато държавата започне да определя коя цена е „икономически обоснована“ или „справедлива“, тя не защитава пазара, а го отменя. Проблемът не е, че в България има твърде малко контролни органи, а че те не си вършат работата и не налагат действащите в страната и в целия ЕС правила, че има твърде малко истинска конкуренция и твърде много административна тежест. Сега се предлагат още повече административни тежести, нови рискове и разходи за пазарните участници. Това ще доведе само до оттегляне на търговци и намаляване на конкуренцията, а от там и до още по-високи цени, до по-малък избор за потребителите или до дефицити.
Синя България не приема борбата с инфлацията да се превръща в лов на „виновни търговци“. Цените растат не заради свръх високи „надценки“, а заради скъпа енергия, суровини, транспорт, заплати, осигуровки, регулации и несигурност. Ако търговците в България печелеха рекордно – каквато е популистката теория на управляващите за „спекулата“ – то приходите от данък „Печалба“ в бюджета щяха да са рекордни. А те далеч не са.
Ако властта наистина иска по-ниски цени, първо трябва да спре да произвежда дефицити, дълг, допълнителни административни тежести, рискове пред търговците и хаос.
Вместо да създава „справедлива цена“ по методика на чиновници, държавата трябва да създаде и поддържа непрекъснато справедлива среда за конкуренция. И да се стреми да привлича все повече нови участници във всички пазарни сегменти, вместо да стимулира картелирането – както направи в банковия сектор, в телеком сектора и в сектора на горивата, например.
Това означава бързо премахване на бариерите пред внос, електронни разрешителни режими, по-малко проверки на частния бизнес и много и истинска борба с картелите, оборотите на черно и измамите. Това значи политики за насърчаване на много нови частни инвестиции, особено в секторите на стоките и услугите от първа необходимост.
Опасно е всяко нормално поскъпване да бъде третирано като подозрително, защото така бизнесът започва да ценообразува не според пазара, а според страха от държавната репресия. Това се нарича „политически риск“. Резултатът от такава политика няма да бъдат по-ниски цени, а по-малко предлагане, повече сиви практики и по-висока цена на риска. И в края на краищата по-малко конкуренция, по-високи цени и по-малък избор за потребителите поради изтеглянето на много участници от пазара. Резултатът ще бъде нулеви нови инвестиции – особено в секторите най-наблюдавани от държавата – и икономически застой.
Таваните, „справедливите цени“ и административните регистри никога не са създали евтино изобилие; те създават дефицити, формализъм и политически контрол. Чиновниците не могат да решават дали фирмите ще правят разходи за реклама, застраховки, складиране, опаковане, транспортиране, амортизации на инвестициите, да определят размера на заплатите и бройката на персонала и т.н., и да „признават“ или да глобяват за тези разходи. Това се нарича социализъм и може да е единствено предпоставка за още по-грандиозна КОРУПЦИЯ. Потребителят не печели, когато държавата наказва всеки пазарен участник, който не може да убеди чиновника в икономическата логика на ценообразуването си. Потребителят печели, когато има избор, прозрачност, конкуренция и реална възможност да смени търговеца.
Синя България не подкрепя превръщането на държавата в арбитър на печалбата.
Подкрепяме безкомпромисни действия срещу картели, злоупотреба с господстващо положение и нелоялни практики, но само при доказани по надлежния законов ред нарушения, не при удобни подозрения или с популистка цел.
Истинската антиинфлационна политика започва от бюджета: по-малко дефицит, по-малко дълг, по-малко държавно харчене, по-предсказуема среда, по-малко предпоставки за корупция и повече доверие в икономиката. Новата власт предлага повече контрол върху цените, но мълчи за контрола върху собствените си разходи.
Синя България ще защитава потребителите не чрез социалистически надзор върху рафта, а чрез свободен пазар, силна конкуренция, малка администрация и държава, която наказва измамата и закононарушенията – не успеха.