Истината трябва да влезе в учебниците. Срещу заблудите най-добре е да се работи с документи.
Комунизмът все още разделя обществото, защото през всички години след него политическите наследници на злодеянието, наречено “народен съд”, не изразиха искрено покаяние. … Нека БСП, наследница на БКП, които непрекъснато говорят за помирение, да помогнат с дела да се заличат тези рани.
От друга страна – продължава пропагандата и внушенията на една група историци, които внушават, че този съд едва ли не е бил законен и се е провел по всички правила и норми, въпреки че той е бил извънреден съд, и те внушават, че тези присъди едва ли не са законни.
Като общество сме в дълг към паметта на убитите от т.нар. народен съд, подчерта проф. Лилков:
Въпреки че се написаха доста книги, изследвания, натрупа се достатъчно фактология за това какво е станало на 1 февруари, това не се отрази в учебниците. Защото, ако ние искаме поколенията да добият реална представа за това, което се е случило, би трябвало задължително истината да влезе в учебниците. Затова е непрекъснатият спор и този разговор, воден по мъчителен начин, няма скоро да спре. Срещу заблудите най-добре е да се работи с документи, срещу лъжата – с истината.
Той подчерта, че “Народният съд” се дължи на това, че Червената армия на СССР е окупаторка в България по това време:
И тя гарантира точно тази вакханалия – да се извършват безконтролни арести, да се гласува да се приеме извънредно законодателство, да се вкарват в т.нар. народен съд хора без юридическо образование, дори хора без образование. В България има 80 народни съдилища и някои от тях завършват дейността си дори през април 1945 г. В провинцията има надпреварване къде повече хора ще бъдат убити. Има хора, които са подписвали смъртни присъди с отпечатък от палеца си, защото са били неграмотни. Червената армия гарантира да се проведе този народен съд, но преди това има едни 40 дни, така се наричат, а всъщност са доста повече, в които се извършват масови убийства без съд и присъда. … Документирано е в спомените на един от най-големите разбойници по това време и убийци – Мирчо Спасов, който става генерал след 9 септември 1944 г., активен борец против фашизма, носител на ордени, който казва, че между него и Тодор Живков е имало съревнование кой ще ликвидира повече хора”.
Разговорът за жертвите на болшевизма в България трябва да се проведе, когато сложим всички документи на масата и когато проявим искрено желание раната да бъде затворена, смята професорът и добави:
“Едва тогава можем да говорим за помирение”.
Да се променят имената на улици в населените места в цялата страна, кръстени на хора, които е доказано, че са били терористи, а някои и физически убийци, предложи Вили Лилков, който е и общински съветник в София.
Според него в последните години се наблюдава огромно желание да се реабилитира това минало “и да се преразглежда европейският път на България и каузата, която беше формулирана 90-те години по българските площади”:
“Тази кауза трябва да се следва, тя не трябва да се подменя!”.
Интервюто с проф. Вили Лилков в предаването “Неделя 150” можете да видите на следния ЛИНК.