Около 5,7 млн. тона топла вода се излива в почвата – почти колкото езерото Панчарево, казва професорът и зам.-председател на Столичния общински съвет.
Акценти от интереюто:
• В транспорта се наливат пари в неефективни дейности и линии – губещите да се дадат на концесия.
• Управлението на един град не е за случайни, прости и неподготвени политици, с каквито се препълни и парламентьт, и от които на човек му се гади!
• Заксня много реформата в общината, а отхвърлянето и даваше основание на кмета да казва, че COC му пречи • Голяма грешка ще е, ако допуснем строителство да започне и в крайградските зони на София – Народното сьбрание трябва да удължи забраната до 2030 г.
– Нужен ни е много сериозен разговор накъде върви столицата и остават ли заложените в началото на века цели в устройствения план – Проф. Лилков, СОС на няколко пьти взема решения за преименуване на улици в различни квартали на София. Вие сте сьвносител – как избрахте кои да са личностите, на които да кръстите тези улици?
Съобразяваме се със съществуващия модел на именната структура на улиците и даваме предимство на исторически увьрдени наименования и на личности с принос към България и ком София. Понякога именуваме улиците тематично и оформяме квартали като този в “Дружба” на летите, бранили София през Втората светова война. Или в “Люлин”, кьдето дадохме имена на улици на учени, инженери, ротарианци и общественици. В “Симеоново” именувахме квартал от улици с имената на личности сь заслуги в науката, културата и изкуството и активна обществена дейност, като художниците Жул Паскин, Анна Хен-Йосифова, Елисавета Вазова, Елена Карамихайлова; писателят Елиас Канети; професорите Любомир Милетич и Исак Паси; актьорьт Наум Шопов; скулпторката и дарител на София Васка Емануилова; оперните певци Тодор Мазаров и Елена Николай; основателят на българския джаз Асен Овчаров и композиторьт Морис Аладжем; политикьт и учен Илко Ешкенази; американката Елизабет Кларк, която полага основите на предучилищното образование в България; учителката и общественичка Жени Патева, една от основателките на женското движение у нас и Захария Шумяска, наречена Майка Шумяска” заради своята отдаденост на бедните, сираците и на каузата за свободата на Македония. Пет улици в “Дружба” нарекохме на наши дипломати, помогали на хиляди евреи да се спасят от нацизма. Три улици в ж.к. „Христо Смирненски”, район “Слатина”, получиха имената Братя Дипчеви – четиримата синове на Райна Княгиня, достойни български воини; Анастасия Тошева – учителка със заслуги за българското девическо образование и основател на дружество „Майчина грижа” и полковник Борис Колчев – излючителен военен, един от основателите на Държавното жп училище с големи заслуги за развитието на БДЖ, а безименна улица в район „Овча купел” нарекохме на един от основоположниците на българската етнография и први директор на Етнографския музей Димитьр Маринов.
– Предстоят ли още преименувания и само исторически личности българи ли избирате?
Ще продължим, но внимателно и не само с имената на българи. Именувал сьм улици на чужденци архитекти, инженери и паркостроители, работили по модерния облик на София и оставили трайни следи в нейната култура, наука, образование. Именувах един квартал в район “Витоша” на световноизвестни физици като Айнайн, Фарадей, Нютон, Рыдьрфорд, Нилс Бор заедно с българите физици Емил Джаков, Милко Борисов, Елисавета Карамихайлова, Любомир Крьстанов, Марин Бъчеваров и др. Много често се сьобразяваме и с маркиращите топоними в района, например на имената на софийски реки нарекохме наскоро 18 улици: „Суходолска река”, „Перловска река”, „Симеоновска река”, „Стара река”, Дреновичка река”, „Драгалевска река”, „Ваташка”, „Симаничка” и др.
Сега по предложение на Съюза на тракийските дружества подготвяме именуването на улици на видни българи, които са оставили трайна следа в историята на тракийското освободително движение. Обадиха ми се граждани, че са открили а група спортисти ще внесат скоро в СОС подписка предложение за улица на името на Атанас Голомеев- легенда в българския и световния баскетбол.
– Прави впечатление, че сменяте имена на улици, които са били с номера. Сьевременно сред вашите избиратели върви дебат за преименуването на “Дондуков”, “Граф Игнатиев”, “Гурко” и други с руски имена – как ще отговорите на тези искания?
– Засега се опитваме да решим проблема със стотиците улици с цифрови имена и тези с дублираните, защото по наредбата на СОС такива подлежат на преименуване (има дори улици с еднакви имена в 3-4 района). От друга страна, пак по наредбата, сме задължени при преименуванията да се стобразяваеис историческата справедливост.
Например ние от “Синя България” внесохме предложение площад “Св. Ал. Невски” да се преименува на името на небесния покровител на България св. Иван Рилски. Това срещна категорично несъгласие на Св. синод и пред очите ми съветници от ГЕРБ, БСП и други групи “се огънаха”. Разглеждането бе отложено, но се надявам да се внесе скоро в СОС.
Не е допустимо скрално пространство на София, което събира в едно най-голямата ни катедрала, църквата “Св. София”, паметниците на цар Самуил , на опълченците, на самуилотивте воини, на Иван Вазов и неговия гроб, да носи името на светец, който няма нищо общо с България.
Съгласен съм, че центърът на София е доминиран от паметници и улици на личности, изразители на руската имперска политика спрямо България, а приносът им към свободата и независимостта на страната ни е повече от спорен. Затова, според мен, трябва да бъдат преименувани “Аксаков”, “Граф Игнатиев” и др.
– Преди време в анкета на “24 часа” за това какво трябва да има мястото на Паметника на съвестката армия 52% от отговорилите поискаха възстановяване на Княжеската градина. Кога може да се очаква решение и какви са обсъжданите сред съветниците варианти?
Това е моя тема от години. През 2011 г. внесох предложение в СОС и бе възстановено историческото име Княжеска градина. По мое предложение СОС взе решение да се подготви задание за провеждане на конкурс с международно участие за концепция за развитие на градината. Заданието бе подготвено от НАГ, но оттогава започна мотаене и колебания в администрацията, което си обяснявам с безаберие и страх сред метовете и отговорните институции да се заемат сериозно с възстановяване на най-скпото и емблематично публично пространство в София. Провел сьм Княжеската градина и за премахването на Моча. Какво се получава Уж сички са стлани, че ряба”, а не дестват но аз няма да се откажа.
– Поискахте извредно заседание на СОС за новите договори и анекси за сметотиреисетозозване, които кметьт обяви – защо настоявахте за излушване, какви са притесненията ви и какво ще предпримете?
– Причината да искаме извънредна сесия бе, че научихме за новите договори и анекси от медиите ден след последната сесия на СОС на 18 декември. Редно беше кметьт да ни информира лично, на сесията, още повече че сме го задължили на всяко заседание на СОС да дава отчет за кризата с отпадьците и мерките за нейното преодоляване. Научихме постфактум!
– След кризата с боклука да очакваме ли и със зимното почистване?
– Да се надяваме, че няма да “заседнем” и в снега. На среща на Председателския сьвет на СОС с кмета преди месец той ни увери, че проблем сс снегорините и с организацията на зимното почистване няма. Дано да е така – ние като сьветници досега сме гласували всичко, което той е пожелал като финанси и организация, и вярваме, че администрацията ще се справи! Още повече, виждам много сериозен ангажимент и от районните метове за справяне с кризата с отпадъците – някои от тях вече имат техника и хора и отговорно се отнасят кьм почистването.
– Кметьт обяви, че ще се поиска анализ от Световната банка за “Топлофикация” с цел дружеството да бъде дадено на концесия. Преди време, при скандала около ремонта в “Дружба” казахте, че годишно в мрежата изтичат около 5,6 млн. тона гореща вода и това е подводна бомба. Какво трябва да се направи?
– Радвам се, че кметьт е чул това, за което “Синя България” говори от началото на мандата. Подобен доклад внесохме отдавна, защото серизни инвестиции в генериращите мощности не са правени в последните 10 г., а топопреносната мрежа е толкова “проднена”, че се налага всеки час в нея да се добавят по 650 тона вода (част от която се влага дори необработена, което съсипва тръбите), за да се поддържа топлоподаването. Около 5,7 млн. т топла вода на година от трьбопроводите се излива в почвата. За сравнение: язовир “Бели Искър” е с обем от 15 млн. куб. м, язовир “Суходол” – 750 хил. куб. м, а езерото Панчарево е 6,7 млн. куб. м. Всеки може да пресметне колко пари и вода се пилеят!
Интервюто с Вили Лилков в 24 часа можете да видите на следния ЛИНК.