Почистиха Паметника на загиналите доброволци при отбраната на Видинската крепост през Сръбско-българската война 1885 г., който се намира в стария гробищен парк на Видин, предаде репортер на “Фокус“. Паметникът, скромен и незабележим на пръв поглед, е изграден и поставен от признателните видинчани преди 95 години – на 21 септември 1928 г., каза за “Фокус“ Красимира Елисеева, областен ръководител на партия КОД за Видин. Тя уточни, че инициативата да се погрижат за паметника, забравен от години и нуждаещ се от почистване и освежаване, е на членове и симпатизанти на партията.
Паметникът е един от 97-те войнишки паметници, които признателното поколение е издигнало в годините във Видинска област. Той е и един от общо четирите уникални не само за дунавския град, но и за България паметници посветени на загиналите в Сръбско-българската война.
Паметникът е братска могила, посветена на героите – доброволци от Сръбско – българската война. Издигнат е през 1928 г. по настояване на Доброволческото дружество “Сливница“, като средствата за изграждането му са събрани от видинското гражданство. Разположен в стария гробищен парк на Видин, на една от централните алеи, той представлява колона, с три възпоменателни плочи с имената на загинали доброволци, едната от които е изчезнала. На всяка от тях са изписани по осем имена на загинали доброволци и родното им място. Паметникът е поставен пред обща костница (гробница). С лице към гробницата-костница има барелеф на лавров венец, под който е изписано ” В прослава паметта на загиналите доброволци при героичната защита на Видин 1885 г.“ На постамента на паметника е изписано ” От признателното видинско гражданство 21. IX.1928 г.“
След обявяването на Съединението на 6 септември 1885 г. се обявява пълна мобилизация в страната, припомнят историци. Формират се нови части сред които е и Видинската доброволческа дружина, състояща се около 500 души. В Сръбско-българската война доброволци и опълченци понасят военновременните изпитания редом с войниците от действащите части. В различни военни действия се включват около 20 000 доброволци и над 14 000 опълченци, при някои военно-временни формирования броят им е равен и дори надвишава този на войниците от действащата българска армия. Например в Бреговския отряд, който е наброявал малко над 710 души, доброволците са 100, а опълченците 340. В Белоградчишкия отряд, който наброява малко над 10 000 души и защитава яростно града от сърбите, са участвали 300 запасни войници, 210 доброволци и 350 опълченци. При защитата на Видинската крепост доброволците изиграват важна роля. За подкрепа на Северния отряд на капитан Атанас Узунов във Видин се сформира един доброволчески ескадрон (Страшимировата сотня), който се състои от запасни кавалеристи. В Кулския отряд се числят 525 души доброволци от Добричка, Свищовска , Врачанска, Балчишка, Русенска и Шуменската доброволчески чети. Редом с тях в Кулска околия действат 31 опълченски чети с общо 1463 въоръжени опълченци, показват историческите извори за мястото и ролята на доброволците в героичната Сръбско-българска война.
Пред всички български паметници на 22 септември-Денят на независимостта на България, когато отбелязваме своя официален празник, признателното поколение ще сведе глава пред паметта на героите. Пред далновидното историческо дело на българските държавници и герои, което ни прави горди наследници и ни задължава да съхраняваме и надграждаме постигнатото през нелекия исторически път на България, каза за “Фокус“ Красимира Елисеева.