Гражданският активизъм се носи на крилете на популизма и въпреки, че намира своето представителство в парламента, не може да роди смислена политическа алтернатива. Причината за това е илюзията, че има лесни решения на обществените проблеми, които добрите граждани от площадите знаят, но лошите партии не желаят да приложат. И когато “добрите граждани” влязат във властта и се сблъскат челно с реалността, въоръжени единствено с евтин популизъм и патетично заклеймяване на “статуквото”, стават лесна плячка за дълбоко вкоренените схеми на червената олигархия.
Резултатът – след повече от десет години борба с мафията, конституционни реформи, чегъртане и смяна на модела, през 2026-та се озовахме в някаква безперспективна предопределеност, която окончателно ще изпълни плана на Кремъл за изтикването на България към периферията на Европа.
Цялото интервю с Емил Димитров в СКАТ можете да видите на следният ЛИНК.