Министерство на Външните работи на Република България не е чувало, не знае и не е е съгласувало междуправителствения договор “Булгаргаз – Боташ”, одобрен от МС. Защо? За да може Боташаристите да го скрият от Европейската комисия. Каква обаче е била тяхната основна и най-първа задача преди да подписват каквото и да било, ами трябвало е да съгласуват и нотифицират документа с Европейската комисия. Защо не е направено?! Защото аферистите не уважават правилата, Регламентите, Решенията и Директивите на ЕС.
През януари 2023 г. българското държавно дружество „Булгаргаз“ ЕАД сключи 13-годишно правнообвързващо споразумение с турската държавна компания “Боташ”.
Макар официално да е представяно като „търговски договор“, споразумението:
– е сключено между държавни предприятия, действащи от името на държави;
– засяга достъп до газова инфраструктура и транзит;
– е договорено на най-високо политическо ниво;
– има дългосрочни структурни последици за газовите доставки и пазара;
– създава дългосрочни и фиксирани финансови задължения;
– пряко засяга енергийната сигурност в рамките на ЕС.
Ключовият въпрос не е как е наречен договорът, а какъв е неговият правен и икономически ефект.
Нарушение на Решение (ЕС) 2017/684
Съгласно чл. 2 от Решение (ЕС) 2017/684, всяко правнообвързващо споразумение между държава членка на ЕС (или субекти, действащи от нейно име) и трета държава, което засяга доставка, транзит или инфраструктура на енергийни продукти, представлява МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНО енергийно споразумение, независимо от наименованието му.
В конкретния случай “Булгаргаз – Боташ” обаче
– не е извършено предварително уведомяване на Европейската комисия;
– не е проведена оценка за съвместимост с правото на ЕС;
– споразумението е въведено в изпълнение без превантивен контрол от страна на ЕС.
Това представлява пряко нарушение на Решение (ЕС) 2017/684.
Следователно то представлява междуправителствено енергийно споразумение (IGA), независимо че формално е представено като „търговски договор“. Този извод е в пълно съответствие с чл. 2 от Решение (ЕС) 2017/684.
IGA по правото на ЕС означава Intergovernmental Agreement или междуправителствено споразумение.
Съгласно Решение (ЕС) 2017/684 на Европейска комисия, IGA не се определя по наименование (търговски договор), а по съдържание и ефект.
IGA е налице, когато има правнообвързващо споразумение, което:
– засяга доставка, транзит или инфраструктура на енергийни продукти;
– включва държава членка на ЕС или субекти, които действат от нейно име (държавни предприятия);
– е сключено с трета държава или субекти под нейния контрол.
Защо „Булгаргаз – Боташ“ е IGA?
Булгаргаз е 100% държавно дружество;
Боташ е 100% държавна компания на трета държава;
Договорът “Булгаргаз – Боташ”
– резервира стратегическа газова инфраструктура;
– създава дългосрочни задължения (13 години);
– има въздействие върху енергийната сигурност и пазара;
– е договорен на политическо ниво.
Това автоматично го квалифицира като IGA, независимо как е „опакован“.
Задължителното условие преди подписване на договора е опорочено, а именно:
– Предварително уведомяване на Европейската комисия
– Ex ante проверка за съвместимост с правото на ЕС
– Възможност Комисията да изиска промени или да блокира договора
Наричането на IGA „търговски договор“ не го прави такъв. В правото на ЕС важи принципът:
“Substance over form” или съдържанието има значение, не етикетът.
И точно заради подобни заобикаляния беше прието Решение (ЕС) 2017/684.
Нарушение на Регламент (ЕС) 2017/1938
Споразумението създава дългосрочна структурна зависимост от инфраструктура, контролирана от трета държава, без:
– прозрачна оценка на риска;
– доказване на необходимост и пропорционалност;
– съответствие с превантивните цели на правото на ЕС относно сигурността на газовите доставки.
Това подкопава целите на Регламент (ЕС) 2017/1938 и общата рамка на Съюза за енергийна сигурност.
Случаят разкрива опасна практика, при която
– междудържавни енергийни договорености се представят като „търговски договори“;
– задължителните механизми за контрол на ЕС се заобикалят;
– превантивната роля на Европейската комисия се обезсмисля.
Ако тази практика бъде допусната, се застрашава еднаквото прилагане на правото на ЕС във всички държави членки.
Нарушение на Директива (ЕС) 2019/692, която
замества и допълва Директива 2009/73/ЕО;
разширява прилагането на правилата за вътрешния газов пазар към инфраструктура с трети държави.
Директива (ЕС) 2019/692 изрично разширява обхвата на газовото право на ЕС. Включва газопроводи и газова инфраструктура между ЕС и трети държави. Тя изисква:
– съвместимост с правото на ЕС;
– надзор от националния регулатор;
– уведомяване и координация с Европейската комисия.
Нарушение и на чл. 4, §3 ДЕС (лоялно сътрудничество)
Защото договорът е структуриран така, че да избегне регулаторен контрол, а националният регулатор (КЕВР) се самодекларира като „неучастващ“, вместо да провери приложимостта на правото на ЕС.
Твърдението на КЕВР, че Директива 2009/73/ЕО „не е действаща“, не може да служи като основание за отказ от прилагане на правото на ЕС.
С приемането на Директива (ЕС) 2019/692 Европейският съюз разшири обхвата на газовото законодателство именно към инфраструктура и договорености между държави членки и трети държави.
Следователно споразумението между държавно предприятие на държава членка и държавна компания на трета държава, което засяга дългосрочен достъп до газова инфраструктура, подлежи на регулаторен надзор и съответствие с правото на ЕС.
Отказът на националния регулатор да упражни такъв надзор представлява нарушение на Директива (ЕС) 2019/692 и на принципа на лоялно сътрудничество по чл. 4, §3 ДЕС.